1. Предшественик
Когато отглеждаме соя, трябва да съобразим някои фактори:
а/ соята е добре да се сее в тригодишен интервал поради опасност от склеротиния. В някои европейски страни има успешни опити с двугодишна монокултура, но след това трябва да се остави полето по-дълго да почива. Предимството е, че през втората година поради намножаване на азотфиксиращите бактерии като биофон се повишава добива и белтъчното съдържание на соята.
б/ след царевица соята може да има по-значимо нападение от ризоктония или да покаже фитотоксичност към някои хербициди, ползвани в царевица
в/ Най-добре е да се засява след житни култури със слята повърхност, които оставят почвата сравнително чиста от плевели. Почвата не бива да е пренаситена с азот, тъй като това затруднява формирането на грудки с азотфиксиращи бактерии.
Самата соя като предшественик не може да се сравнява по качество с полския грах, тъй като мощната надземна маса извлича много хранителни вещества, но все пак като азотфиксираща култура и с високо белтъчно съдържание в сламата оставя почвата обогатена с азот и торенето в следващата култура би могло да се намали с 3-4 кгN/ дка.
2. Почви
Соята има силна коренова система и вирее на всички почвени типове, но не навсякъде разгръща своя потенциал. Не понася преовлажнени, вкислени или засолени почви, както и прекалено тежки. Почвата трябва да е чиста от плевелни семена, тъй като соята страда силно от заплевеляване в началните стадии на развитие. Най-добри добиви соята дава на богати, влагозапасени почви.
3. Обработка на почвата
Соята не реагира значително на дълбочината на обработката. Може да се отглежда при всякакъв тип обработки – с оран, разрохкващи, минимални. Като резултат обаче трябва да сме се справили с плевелните поници и почвата да е добре улегнала и подравнена. За да се избегне конкуренцията от плевели в началното развитие на соевите растения, последната предсеитбена обработка се извършва непосредствено преди или едновременно със сеитбата. Соята залага ниско бобовете, затова за успешна жътва площта трябва да е равна и без камъни!
При соята много добър ефект за поникването и началното развитие има обработката с ротационни мотики, особено при склонност на почвата към образуване на кора.
4. Сеитба
а/ дълбочина на сеитба – на тежки почви 3-4 см, на леки - от 4 до 6 см максимум.
Соята не е особено борбена при поникването. Вода за покълването се осигурява чрез добро улягане на почвата и сцепление със семената, а не чрез дълбочина на сеитбата. Дълбоката сеитба може да доведе до провал на посева, тъй като соята изисква много топлина за поникването си.
б/ междуредово разстояние – най-добри резултати се получват при слята сеитба –15 - 25 см. Така осветяването в посева е най-добро, но е задължителен хербицидния екран, не може да се разчита, че слетия посев ще засенчи плевелите. При поливни условия се препоръчват 70 см, но по-оптимално разположение с възможност за механично окопаване се получава при 45 см. Препоръчвам слято.
в/ гъстота на сеитба – тя не влияе пряко на добива, тъй като соята има силна компенсаторна способност, но когато се сее много рядко, растенията силно и продължително се разклоняват и след това има проблем с неравномерното зреене, а и склонност към полягане. В практиката е прието да се осигурят 40-50 кълняеми семена на кв.м.
г/ обеззаразяване – семената се третират с фунгициди срещу различни почвени патогени, а също така и с инокуланти от азотфиксиращи бактерии.
д/срок на сеитба – младите растения са доста студоустойчиви, но за поникване соята иска много топлина, за да се осигури дружно и бързо поникване, което е изключително важен момент за гарниране на посева и залагане на добив. Неравномерното поникване и шарената влага са вече признаци на провал на соевия добив.
Поради промяна на климата и различните години може да приемем, че средата на април е оптимален срок за сеитба на соя в България, като регионално трябва да се съблюдават климатичните условия и се варира от 5. до 20-25. април. Важно е почвата на 6-7 см дълбочина да е затоплена на 10-12 ⁰С.
е/ инокуланти- желателно е ползването на инокуланти за семената за стимулиране дейността на грудковите бактерии.
е/ валиране – препоръчително след сеитбата.
5. Торене
За формиране на 100 кг зърно соята извлича 7-8 кг N, 1,6-1,8 кг P2O5 и ок. 2кг К2О на декар. С мощната си коренова система соята се снабдява с фосфор и калий, стига той да е наличен в почвата, което значи, че трябва да е торено запасяващо срещу предшественика или през есента преди сеитба на соята.
Азотното торене не води до увеличаване на добива, тъй като соята сама се справя посредством изграждане на грудки от азотфиксиращи бактерии и в практиката не се препоръчва предсеитбено внасяне на азот, за да се стимулира формирането на грудки. В Европа има практика, ако през юни посевът не е в задоволително
състояние – няма достатъчно грудки по растенията и вместо тъмнозелен е светъл и хлоротичен, да се подхрани с азот – 4-5 кг/дка, но при условие, че има и валежи.
Предсеитбено може да се внесат макс. 3-4 кг/дка азот за да се осигури храна на растенията от поникване до образуване на първите грудки.
От микроелемнтите най-ефективно е торенето с Молибден, по принцип се изхожда от запасеността на почвата и балансирания режим на хранене за всички елементи.
Внасянето на сяра по принцип няма доказан ефект върху добива.
6. Борба с плевелите
Освен добрата подготовка на полетата е желателно соята да се запечата с почвен хербицид – например Стомп в доза 400 мл/дка, Спектрум 80 – 140 мл/дка – след сеитба преди поникване и др.
През вегетацията при нужда може се ползва Стратос ултра в доза 100 мл/дка срещу житни плевели във фаза 3-5 лист и 200 мл срещу балур от коренища при височина на балура 10-20 см; Срещу широколистни плевели през вегетацията се пръска с Базагран в доза 200мл/дка.
7. Борба с болести
От болестите най-често се срещат бактериози, мана, фомопсис, антракноза, вирусна мозайка, склеротиния и др. По принцип е важно семената да са третирани с фунгициди. В практиката няма все още традиция за внасяне на фунгицид през вегетацията. Спазва се 3-годишен интервал в сеитбооборота.
8. Борба с неприятели
Икономически най-значими неприятели могат да бъдат акари и листни въшки, понякога соята може да се нападне и от нетипични многоядни неприятели.
При складиране на семената за продължителен период задължително се фумигира срещу молци и зърнояди.
9. Прибиране
Соята за зърно се прибира директно с комбайн когато влагата на зърното падне на 13-14%. Важна е настройката на комбайна, в това отношение има някои прецизни настройки. Поради неедновременното узряване на разклоненията може да се практикува сеникация или десикация на соята, но това се решава в момента на зреене според климатичните и други условия. Новите сортове са по-устойчиви на разпукване и узряват сравнително дружно. Влага за съхранение – макс. 14% на проба смляно зърно.
Инж.-агр. Евелина Маринова Март, 2015г.