1. Предшественик
Грахът не е взискателен към предшественика. Може да се засява след зимни житни култури, а поради ранното освобождаване на площта след неговото прибиране с успех може да сее царевица втора култура ако количеството на валежите го позволява. Грахът оставя след себе си чисто активно вещество азот ок. 4-6 кг/дка N. Може да се засява и след предшественик окопни култури.
Важно: Грахът изисква 5-6 годишен сеитбооборот, той не понася засяване след себе си или в по-кратък от горепосочения цикъл, поради опасност от намножаване на нематоди и патогени.
2. Почви
Грахът обича структурни, средно-тежки почви и неутрална почвена реакция. Не понася преовлажняване, вкисляване, прекомерно сбити почви или каменист пясък.
3. Обработка на почвата
Грахът е взискателен към почвената структура и изисква добра предсеитбена подготовка, тъй като поникването и началното му развитие са сравнително бавни. Трябва да се избегне и конкуренцията от плевели в началното развитие на граховите растения, затова последната предсеитбена обработка се извършва непосредствено преди или едновременно със сеитбата. Основната обработка може да бъде различна в зависимост от традициите в стопанствотоно и особеностите на почвите, но е задължително да е проведена през есента. Важно е преди сеитбата да има рохко, структурно, улегнало и чисто почвено легло.
4. Сеитба
а/ дълбочина на сеитба – около 5 см - от 4 до 6 см максимум.
б/ междуредово разстояние – най-добри резултати се получват при слята сеитба – 10-15 см (обикновено нормално 12,5 см).
в/ гъстота на сеитба – зависи от препоръката за всеки сорт, обикновено се движи между 80-100 кълн. семена в кв.м
г/ обеззаразяване – срещу почвени патогени, предизвикващи редица болести се препоръчва третиране на семената с Дитан M 45 – 200 гр/100 кг семена. Витавакс и ТМТД или Тирам също може. За съжаление в грах има много малко регистрирани продукти у нас.
д/ срок на сеитба – младите грахови растения са доста студоустойчиви, издържат до -5 градуса студ и ранната сеитба е препоръчителна за оползотворяване на зимната вляга. От друга страна новите сортове грах са по-толерантни на суша и понасят и по-късни срокове на сеитба, затова може като ориентир да се посочи целият месец март, като препоръчително е да се целим в първата половина на месеца, но и в зависимост от метеорологичната обстановка и прогноза. Грах може да се сее още в края на февруари ако не се очаква падане на температурите под -7 градуса.
е/ инокуланти- възможно е ползването на инокуланти за семената за стимулиране дейността на грудковите бактерии, но тъй като граха има кратка вегетация ефекта е спорен.
ж/ валиране – задължително след сеитбата (съобразено с почвена структура и влага).
5. Торене
След бавния начален старт грахът има много бързо развитие и стига за кратко време до цъфтеж и зрелост, затова се нуждае от налични усвоими хранителни вещества в почвата. Фосфорът е задължителен за формиране на добив зърно, той се внася обаче запасяващо срещу предшесвтеника, а ако не е внасян такъв, преди основната обработка за граха наесен се внасят 6-8 кг Р2О5. Макар да не трябва да се преторява с азот, все пак предсеитбено е необходимо да се внесат 3-5 кг N/дка, това ще гарантира началното развитие и изхранване на добива. Повече не бива да се тори, тъй като грахът ще стане податлив на полягане и ще удължи вегетацията и наруши зреенето. От микроелементите за граха най-важни са Манган във вегетация и Бор в начало на цъфтеж. Откликва добре и на Молибден – като третиране на семената или вегетационно. Органично торене преди грах не се препоръчва.
6. Борба с плевелите
Освен добрата подготовка на полетата е добре грахът да се запечата с почвен хербицид – например Стомп в доза 300-400 мл/дка. Може и Спектрум или др. През вегетацията при нужда може да се ползва Стратос ултра в доза 100 мл/дка срещу житни плевели във фаза 3-5 лист и 200 мл срещу балур от коренища при височина на балура 10-20 см; почти всички известни балурициди имат приложение, друг е въпросът, че не всички имат регистрация за грах. Срещу широколистни плевели през вегетацията се пръска с Базагран в доза 250 мл/дка във фаза 2-4 трилистник на граха. По-ново поколение е комбинираният хербицид Корум в доза 125 мл/дка в третипети трилистник на културата. Продуктът Корум е вегетационен хербицид и има регистрация в грах както срещу широколистни, така и срещу житни плевели.
7. Борба с болести
От болестите най-често се срещат аскохитозата, ботритис (сиво гниене), фузариози, брашнеста мана, ръжда, бактериози и др. Като цяло по-засегнат е зимния грах, при пролетния опасност идва при неспазване на сеитбооборота или много влажни години. Срещу някои типични гъбни заболявания ефективни са фунгициди с акт. вво азоксистробин, срещу други – тебуконазол.
8. Борба с неприятели
Икономически най-значим неприятел при зърнопроизводството е граховият зърнояд. Третиранията по правило са двукратни – в началото на цъфтежа и в масов цъфтеж. Те са задължителни за добив на здрава продукция. Срещат се и листни въшки, листозавивачки, хоботници и разни многоядни неприятели. Разрешени препарати за културата грах са: Вазтак нов, Децис 2,5 ЕК, Дурсбан 4 ЕК, Маврик 2Ф; Карате Експрес; Суми алфа 5ЕК (Сумицидин) - регистрация за грахов зърнояд 25мл; Цитрин макс – 5 мл/дка и др.
9. Прибиране
Грахът за зърно се прибира директно с комбайн когато 70- 75% от плодовете са в пълна зрелост. Влага за съхранение – макс. 14% на проба смляно зърно. След прибиране на продукцията ако не се очаква бърза реализация е задължително веднага обгазяване на зърното с регистрирани продукти. Да се следят и спазват препоръките за експозиция и карантинните срокове на ползваните фумиганти.
Инж.-агр. Евелина Маринова
Януари, 2018г.