1. Значение на междинните култури
Чрез отглеждане на междинни култури се постигат няколко главни предимства:
- защита от почвена ерозия – ветрова и водна; - влагозадържане – толкова ценно за нашия климат и видове почви; - температурата на почвата под покров се поддържа по-висока през зимата и съответно с по-висока активност на почвения живот; - структуриране на почвата чрез кореновата система на различни дълбочини, подобряване на системата от пори и съответно оптимизиране на аерацията – силно нарушена в някои региони и почви;
- подтискане на плевелната растителност; - зелено торене – свързване на хранителните вещества, акумулирането им в леснодостъпни съединения, повишаване на съдържанието на органичната маса, а с това и на полезната почвена фауна и като цяло изграждане на хумус; - намаляване на минералните азотни торови норми, а с това и пряка видимост на бърза икономическа полза; - някои от културите имат фитосанитарни свойства и предназначение – борба с почвени патогени и паразити;
2. Изисквания към междинните култури.
За да изпълнят своите задачи, междинните култури трябва да имат следните характеристики:
- да са бързорастящи и да образуват голям обем органична маса - бърз растеж и покриване на почвената повърхност –така се подтиска и развитието на плевелна растителност; - да имат нежна листна маса, която бързо се мулчира, за да улесни сеитбата на основната култура след нея; - нежната листна маса се минерализира бързо и подава хранителни елементи още на първата основна култура; - в смеските е препоръчително да има и незимуващи видове, които образуват буйна листна маса, която след попарване през зимата позволява безпроблемно размесване с почвените обработки напролет; - да образуват коренова система с голяма маса и обем; - смеските е добре да имат компоненти с различни по вид и дълбочина коренови системи, така се получава едно многопластово структуриране на почвата.
3. Видове междинни култури
Основно можем да разделим междинните култури на следните категории:
а/ според срока на ползване – летни и зимни междинни култри, като зимните често се наричат и предкултури.
б/ според вегетацията – зимуващи и незимуващи видове
в/ според ботаническия вид – бобови, житни, кръстоцветни и други.
г/ според предназначението им - за зелено торене или за добив на биомаса за фураж и др. цели.
Списъкът с видове допустими по ЕНП междинни култури в България е непълноценен, но който иска да принесе полза на своите земи, би проявил творчески подход към него.
Лидер Консултинг като вносител на семена от австрийската марка ЗААТБАУ ЛИНЦ предлага фуражна ряпа и бял синап като основни междинни култури, с активна коренова система, която структурира почвата и оставят богата органична маса след себе си. Подземната маса на тези растения е около 35% от формираната надземна вегетативна маса. Имат добър нематоциден ефект.
Други препоръчавани от нас междинни култури са пролетни бобови растения, също така елда, фацелия, които ще измръзнат и ще позволят безпроблемна предсеитбена подготовка за основната култура напролет.
4. Основни технологични препоръки за фуражна ряпа
а/ срок на сеитба: средата на август – средата на септември.
Сеитбата не трябва да е много ранна, за да не се формират генеративни органи, но все пак и не много късно, тъй като се стремим да получим максимум зелена маса над земята и коренова маса в почвата.
б/ гъстота на сеитба: фуражната ряпа се сее с ок. 2-2,5 кг/дка при нормално слято междуредово разстояние.
При много ниска сеитбена норма или големи междуредия растенията ще започнe образуване на кореноплоди, което не е нашата цел. Ние търсим силната пробивна способност на главния корен на това растение, за да структурира и разрохка той нашата почва в дълбочина. При формиране на кореноплоди или клубени ще имаме органична маса, но няма да има пълноценна структурност.
в/ торене: В западна Европа се практикува азотно торене ок. 3-6 кг/дка N с цел засилване на вегетативния растеж и формиране на по-голяма маса. Това има смисъл и при нашите условия, но поради липса на опит предстои да се изясни в следващите години дали това торене ще се отплати икономически предвид по-сухите есенни условия. Аз бих препоръчала ок. 3 кг/дка предсеитбено или като втори вариант листно подхранване на междинната култура с азот след покриване на междуредията.
При всички случаи основното торене за следващата пролетна култура е добре да се извърши преди сеитбата на междинната култура, това касае запасяването с фосфор и калий, ако то се практикува.
г/ растителна защита: Като кръстоцветна култура фуражната ряпа се напада от бълхи и белокрилки, борбата се извежда при нужда. Препоръчвам да не се подценява борбата с бълхите, тъй като ще се намножи плътността им в регионите на отглеждане и ще пострадат и други култури в сеитбооборота. Плътността и средствата са както при зимна маслодайна рапица.
г/ обработки преди сеитба: Обработката преди сеитбата трябва да създаде оптимално почвено легло за дружно поникване, за да не остават семена в почвата като плевелен фон. Аз бих препоръчала основната обработка за следващата култура да се извърши преди сеитбата на междинната култура - нека спестим оранта и само разрохкаме с машини почвения пласт на 20-25 см, след това да направим плитка обработка за подравнено и улегнало сеитбено легло.
д/ обработки след измръзване на междинната култура: На практика основната култура може да се сее направо върху разложените растителни остатъци на предкултурата. Широко практикувано мероприятие е валиране на измръзналото поле, така се пръсват ледените кристали в клетките и водят до по-лесно раздробяване на растителните остатъци.
И все пак аз бих препоръчала една предсеитбена обработка – култивиране, за размесване на растителните остатъци, опресняване на въздушния баланс и подравняване на полето. Тя е необходима и за инкорпориране на предсеитбените торове за основната култура.
Забележка: В случай, че сме ползвали за междинни култури зимуващи, немръзнещи широколистни видове като рапица, зимен грах/фий и подобни, се налага по-агресивна система от обработки напролет – дисковане, мулчиране и т.н, което не винаги е лесно при голяма маса. Препоръчвам и тук едно предварително валиране с тежки валяци на изтощените от зимата растения, така по-лесно ще се справим с обработките.
При житни като пшеница, ечемик и др. обаче едно такова ваиране би имало обратен ефект – положителен за тяхното развитие и ако има такива в смеската – по-добре да не се валира.
е/ торене на основната култура – ако междинната култура е успяла да се развие благоприятно и е формирала пищна вегетативна маса, препоръчвам намаляване на активното вещество азот с 3-4 кг/дка в основната култура. Например ако царевицата торите предсеитбено с 12 кг/дка N, със сигурност може да редуцирате на 8-9 кг/дка.
5. Основни технологични препоръки за бял синап
Те са както за фуражната ряпа, с разлика в сеитбената норма – тук тя може да е малко по-ниска 1 – 2 кг/дка – все пак колкото по-гъсто, толкова по-добър ефект.
6. Основни технологични препоръки за бобови и други култури
Бобовите култури са прекрасен предшественик и аз бих препоръчала да се ползват самостоятелно като основна култура, като се декларират и като протеинови култури. Но и като междинни култури може да намерят приложение едногодишни бобови с повече листна маса. Например грах тип афила няма да остави толкова органично вещество, колкото листен тип грах, затова той е за предпочитане за тази цел.
Основен недостатък на бобовите култури е, че се нуждаят от много влага за покълването, а такава често липсва у нас в края на лятото, оттам и опасността да не поникнат добре и да се появат като плевел в основната култура.
Ако искате да сложите житна култура като междинна, не бих препоръчала това да са пшеница, ечемик, ръж и тритикале, които ще братят силно и ще създадат проблеми при сеитбата на пролетната култура, а освен това няма да се минерализират толкова бързо за да подадат леснодостъпни хранителни вещества. По-добре да се ползват незимуващи житни видове от списъка, дотолкова, че да се изпълнят условията за плащане по ЕНП.
Това разбира се не важи за междинни култури, от които се цели добив на биомаса за фураж или др. Там се стремим към максимум маса и тогава вече тритикале и ръж са основни компоненти.
7. Препоръки за смески междинни култури
В европейските страни се предлагат много готови смески за междинни култури. Те не са избрани произволно, а съдържат минимум 3 компонента – растения с различна по вид и дълбочина коренова система, които да разрохкват и обогатяват почвата с органична маса на различни нива, а надземната маса да е пищна и по-пълноценна като състав. Примери за такива смески бих предложила: Фуражен грах, елда и бял синап; обикновен фий, фацелия, фуражна ряпа и др.
инж.-агр. Евелина Маринова
Лидер Консултинг ЕООД
01.09.2015 г.