КАМПАНИЯТА ПРИ НАС ВЕЧЕ СТАРТИРА.

ОЧАКВАЙТЕ НОВИЯ НИ КАТАЛОГ И ПОБЪРЗАЙТЕ ДА СИ ГАРАНТИРАТЕ КАЧЕСТВЕНИ АВТЕНТИЧНИ СЕМЕНА.

 

 

- Тревите като ценен фураж и естествена храна

- Подсяване и реновиране на естествените тревостои

- Значението на калция при ливади и пасища

 

 

Нашите изисквания за качество

  • Нашите тревни смески отговарят на изискванията  на сдружението SAATGUTAUSTRIA, определящо  пригодността им за различни региони и начини на трайно ползване.  
  • Критерии за сортов избор: устойчивост, здраве и добив, проверени от AGESLFZRaumberg-Gumpenstein, баварски  земеделски служби и чрез частни опити.
  • Качеството на сортовете и смеските се изпитва постоянно и посредством приложението им  в практиката
  • Чистота на семената: нашите изисквания надхвърлят дори рамките на Закона за посевния материал, ние можем да гарантираме високо качество.
  • Много хектари собствено размножение на различни детелини  и треви в Австрия: контрол на качеството и увеличаване на добавената стойност в земеделието.

 

„Кравите ядат трева!“

За тези, които искат да знаят повече

На пръв поглед изказването „кравите ядат трева“ е правилно и описва това, към  което тези животни са се приспособили  в течение на еволюцията. В природата, при отсъствие на човешкия фактор, кравите търсят прясна трева, в даден момент приключват своята разходка и се връщат обратно на мястото, от което са тръгнали; или те се движат в голям кръг. 

От тази гледна точка природата е предвидила само 1-2 подраста за едрия рогат добитък. В естествена среда кравите раждат по едно и също време и наличната храна е достатъчна за периода на интензивно млекообразуване след отелването. С наближаването на есента телетата пият все по-малко мляко, храната намалява и застарява, а майките започват натрупването на хранителни резерви, за да могат да преживеят трудната зима и намаляват млекоотделянето. В природата тревата би била единствената храна за кравите.

От каква храна се нуждаят кравите?

Кравите са били опитомени с цел да бъдат източник на мляко за хората през цялата година. По тази причина „доставчиците на мляко“ е трябвало да бъдат държани близо до къщите и вече не можели сами да следват свежата трева, а били изпращани целенасочено на близките пасища и ливади. За зимата е трябвало да се събира фуражен запас, а за да бъде достатъчно неговото количество, тревата е трябвало да узрее. В последствие започнало и добавянето на концентриран фураж към тази загрубяла трева, за да бъдат осигурени нужните хранителни вещества за растежа, опазването и развитието на новородените, както и за млеконадоя.

Откъдето и да погледнем, тревата е най-естествената и подходяща храна за кравите. Затова и еволюцията е създала естествения специализиран „ферментатор“ – търбуха. В него живеят безброй бактерии, едноклетъчни организми, гъбички и плесени в много прецизно екологично равновесие  с много ниши или камери. 

 Всяка от тези ниши отговаря за разграждането и усвояването на определено клетъчно съдържание. В търбуха на кравите се случват разграждащи процеси, които не са възможни или поне не толкова добре развити при други бозайници. Тревата предоставя на „ферментатора“ всички нужни му вещества и субстрати: енергия под формата на въглехидрати; азот под формата на белтъчини; минерали, микроелементи, мазнини и много други. Не на последно място тревата осигурява на търбуха частици  с подходяща  дължина за изграждане на нещо като рогозка, пелена. Тя действа като гъба, която попива и задържа хранителните вещества, а в последствие постепенно ги освобождава, за да ги предаде на разграждащите бактерии. Впрочем процесът на преживяне при говедата не би бил възможен, ако търбусите им нямаха такава биопелена. За съжаление често забравяме, че само здравият и добре функциониращ търбух гарантира здрави, плодородни и дълголетни крави с висока млечна продуктивност. 

Тъй като тревата за фураж се събира едва в периода на изкласяване, не може да се разчита само на нея за високопродуктивни и здрави животни. Тоест тя трябва да бъде комбинирана с друг вид фураж. Тревата може дори да бъде заместена от други цели растения, например царевичен или житен  силаж. Такъв подход би могъл да бъде успешен, но все пак отлични резултати и добро здраве на животните могат да бъдат постигнати също така с подобаващо управление на тревните запаси и подбрано количество концентриран фураж. 

Тук искаме да акцентираме над „подобаващо управление“. Без значение дали говорим за самите пасища, сеното или силажа, чрез добър мениджмънт тревата остава интересен и подходящ фураж за съвременния  добитък. Добрият подбор на растителни ресурси според почвата, местоположението, надморската височина, климата и интензитета на селскостопанската дейност е задължителен. Торенето също е важен фактор, който трябва да отговаря на изброените изисквания. По тези причини добрите тревостои  не са даденост, а се постигат с много труд. 

Освен обичайните за постоянните пасища смесени растителни видове, за фураж могат да бъдат засявани треви и бобови растения, съобразени с географското положение и климатичните условия.    

Тревата в изхранването на едър рогат добитък – какво е важно?

Клетъчната стена на растенията е изградена от целулоза, хемицелулоза и лигнин, който се намира между тях.  Целулозата и хемицелулозата са въглехидрати, които се разграждат от микроорганизмите в търбуха до летливи мастни киселини (предимно оцетна киселина). Лигнинът се смята за несмилаем в днешно време. С узряването на тревата нейните клетъчните стени се удебеляват, а запасите от лигнин нарастват, за да придадат на растението здравина. Увеличаването на дебелината на клетъчната стена и натрупванията на лигнин водят до забавяне на процеса на разграждане в търбуха. Фуражът с високо съдържание на клетъчни стени е трудносмилаем. Той престоява дълго в търбуха, но не до пълното му разграждане. Тоест късно събраната трева с високо съдържание на клетъчни стени и лигнин пълни търбуха, но не успява да бъде смляна напълно и от нея да бъдат извлечени съответните необходими хранителни вещества. Същевременно в търбуха на животното не остава място за по-богата на хранителни вещества и по-лесносмислаема храна. 
Следователно целта трябва да бъде, да се събира млада трева. Същевременно използваните тревни смески трябва да съдържат видове, които живеят възможно най-дълго и без обилно натрупване на лигнин. Това натрупване варира при различните треви от една смес. За съжаление метеорологичните условия невинаги позволяват жътвата да се извършва в най-оптималния момент. Тревните посеви трябва да бъдат „еластични“, а отделните им компоненти  не трябва да узряват прекалено бързо или в тях да се наструпва лигнин прекалено бързо. 
Тъй като тревата е бързоразграждащ се енергиен източник, тя съдържа различни видове захари, като обаче количеството на  скорбялата е много малко. Захарите и скорбялата също са въглехидрати, но те достигат по-бързо до микроорганизмите в търбуха, отколкото целулозата и хемицелулозата. Търбушната микрофлора по природа е по-добре подготвена за обработката на захари, отколкото на нишесте. За съжаление високите съдържания на захар все още се определят като „опасни“ от много експерти заради ускореното им преминаване през търбуха, което може да доведе  до втечняване на оборския тор.
При това се пренебрегва факта, че от еволюционна гледна точка при говедата захарите се разграждат най-бързо, и по тази причина не биха могли да бъдат вредни или неподходящи. Това обаче не означава, че няма добро приложение и за скорбялата, а просто че микроогранизмите в търбуха се справят по-трудно с нея, отколкото със захарите. И въпреки че високите нива на захар могат да бъдат от полза, не бива да са единствен източник на енергия. 

Белтъчините – оспорван въпрос

Снабдяването с белтъчини при говедата за съжаление често е горещо дискутирана тема. Соята от чужбина все по-често бива отхвърляна, отглеждането на рапица е спорно от екологична гледна точка. Много източници на белтъчини или значително се различават по състав и качество (както е при слънчогледовото кюспе или шрот), или са налични само в малки количества (кюспе от тиквено семе). Някои белтъчни храни  доставят малко азот на търбушните микроорганизми, а други са съпроводени от проблеми при превозването и складирането (например бирена каша). Именно поради тези причини значението на тревните смески и всеки друг вид тревен фураж за отглеждането на едър рогат добитък ще нараства все повече през следващите години. Предвид строгите наредби за наторяване, ще са нужни добре балансирани смески.

Обобщение

Твърдението  „Кравите ядат трева“ е актуално  и днес. През следващите няколко години това заключение ще се превърне във важен и силен аргумент при отглеждането на едър рогат добитък. Балансираните и добре управлявани тревни запаси продължават да бъдат една от основите за успех.

Д-р Михаел Ноймайер, Kompetenzzentrum fuer innovative Tierhaltung

Подобряване на качеството на фуражaчрез подсяване

Изискванията към трайно затревените площи нарастват. Честото обработване и тежките машини, както и недостигът на хранителни вещества (например ограниченията за азот)подпомагат разможаването  на някои нежелани видове  и намаляват добива и качеството на отглежданите треви.Трайно затревените площи са много добро допълнение към всяко животновъдно стопанство, тъй като предоставят полезна и икономически изгодна храна за добитъка.  

Цел: По-хубави тревни площи 

Подобряването на качеството на тревните  площи следва да се постигне чрез намаляването на обикновената ливадина до минимум, увеличаване на количествата ежова главица, английски райграс, ливадна метлица, ливадна тимотейка, бяла детелина и др., както и чрез намаляване на видове като пълзящо лютиче, обикновено глухарче, ким, живовлек, равнец, горски азмацук, валериана,  девесил и др.

Подсяване

Повечето тревисти растения могат да се размножават сами и при 2-3 откоса годишно. От четвъртия откос нататък семеобразуването на практика е невъзможно. Някои видове (френски райграс, ливадна власатка) не могат да се размножават по вегетативен път чрез коренищата. Често фазата на поникване при тези растения е по-дълга, поради което при по-често косене те не могат да се регенерират и следователно след време изчезват. Подборът на подходящите растения е от основно значение при поддържането на тревни площи. 

Подсяването е бърз начин за запълване на постоянно появяващите се празни петна (в следствие на измръзване, къртичини, нараняване на почвата при работа). 

Ако  при  тревни площи дълго или никога не се е налагало подсяване,значи става въпрос за общност от растения, които с годините са се приспособили към дадените условя (използването им, почвата, климата, надморска височина). Те са основният „капитал“ на стопаните, поддържащи трайно затревени площи. 

Предимството при подсяването е, че – за разлика от новосъздаването – вече приспособилите се към района видове остават част от растителната площ. За постигане на оптимални ползи от подсяването се изисква постоянство. Това е техника, която трябва непременно да присъства при управлението на трайно затревените площи – особено за предприятия, целящи добиви с три-четири или повече откоси на година.

Периодично подсяване

Периодичното подсяване става с около 10 кг / ха от подходяща смеска на всеки две години.

 Периодичното подсяване – също както калциевото и азотното торене – е основен метод за поддържане на трайно затревени площи.

 Оптималният сеитбен срок е края на месец август, началото на септември. Засиленото образуване на роса осигурява на кълновете нужната влага дори при малко количество валежи. Освен това през лятото по-възрастните растения не се конкурират така усилено за ресурси, както през пролетта. 
Подсяване през пролетта заедно с  подравняването на площите е оправдано при наличието на много къртичини, но не бива да се очаква много голям ефект от това. Първото поколение растения развива бързо гъста органична маса, а това не позволява на младите кълнове да оцелеят. Различни щригел-брани с изсяващи устройства вече са се доказали като много ефективни. Успехът е гарантиран, когато периодично подсяване се извършва няколко поредни години. Освен това трябва да се осигуряват  съответните количества хранителни вещества, отговарящи на нуждите на растенията.

„Реновиране“ на тревните площи

При реновирането тревните площи се почистват от ненужните видове, за да могат на тяхно  място да бъдат засяти нови растения. За целта обаче на дадената площ трябва да присъстват достатъчно други качествени треви. Желателно е площта, която следва да се възстанови, да бъде правилно планирана и парцелирана.

Оптимален срок: края на август, началото на септември. 
Начало: не преди 10:00 часа, за да няма останала роса.
Подготовка: ливадите трябва да са окосени възможно най-ниско.
Етапи на работа: 
• първо грапане 
• събиране и изнасяне на тревата 
• второ грапане на кръст
• събиране и извозване 
• подсяване и валиране
Сеитбена норма: според смеската, 10-30 кг/ха

Съкращаване на общото време за обработка: разделяне на обработваемата площ на три  части. Докато тече грапането във втората част, тревата от първата може вече да се събираСъответно докато се грапа третата част, сеносъбирачката и товарачът работят паралелно във втората. 
Поддръжка на реновираната площ:да не се тори до есента. Обикновено се налага косене на по-старите растения, за да не се конкурират за светлина с младите кълнове.
На следващата година: обичайно торене, навременно  косене или силажиране. Ако се закъснее с първото косене, има опасност да се провали цялото обновяване (засятите растения могат да се задушат още на следващата година).

Семена

Препоръчваме качествени смески без съдържание на видове лапад. Изборът на смеска зависи от интензивността на използване. 

По-добро действие на оборския тор при  подсяване

Практиката показва, че стопроцентова ефикасност на органичния азот – дори в дългосрочен аспект – не е възможнаЗа да се поддържа ефективен кръговрат на азота в стопанството, т.е.  за да може азотното наторяване да има желания ефект, то оборският тор трябва да се разпръсва директно върху почвата. Само когато източникът на азот е близо до корените на растенията, те могат да се възползват от него. Амониевият азот се усвоява лесно, а органичният по-бавно, но и двата вида трябва първо да бъдат преработени от микроорганизмите в почвата, за да достигнат до растенията.
При неподходящи условия обикновената ливадина образува изключително гъста и висока растителна маса. При торенето голяма част от оборския тор не достига почвата, а остава по растенията. Най-вече органичният азот в твърдата фракция остава на повърхността и така почти няма шанс да се превърне във форма, достъпна за растенията. Течният и при това летлив амониев азотсе изпарява бързо
предимно в топлите летни месеци. Така нашите полезни растения остават без нужното количество азот за формиране на силен добив. 

Колкото по-голям е делът на обикновената ливадна трева, толкова по-малко азот, допринасящ за растежа, бързото поникване, братенето и „конкурентоспосбността“ на растенията, достига до ценните фуражни треви. Колкото е по-голямо количеството на висококачествени фуражни треви, достигнато чрез дългогодишно периодично засяване, толкова по-ценен е фуражът и съответно азотът действа по-добре на тревостоя.  

Източник: DI Peter FRÜHWIRTH, Referent Grünland LK OÖ

Бел.Е.М.: В оборския тор освен азот се съдържа и доста фосфор, затова правилното му приложението  върху пасища и ливади е много ефективно. 

КАЛЦИЙ ЗА ТРАЙНО  ЗАТРЕВЕНИТЕ  ПЛОЩИ – БАЗАТА 

 ЗА ВИСОКОКАЧЕСТВЕН  ОСНОВЕН ФУРАЖ

Един здрав и добивен тревостой от пасищни и ливадни треви и растения има свои изисквания към снабдяването с хранителни вещества. Калцият тук играе съществена роля, тъй като поддържа почвената реакция на оптимално ниво, а с това и усвоимостта на елементите в почвата, особено фосфора. Той осигурява и един по-интензивен живот на почвената микрофлора и фауна. 

Принципно внасянето на калций се извършва наесен, но може и рано напролет, също така и между откосите.Пролетното внасяне на калций увеличава и съдържанието на протеин във фуража.

Много удачно и полезно е внасянето на калций преди подсяване на тревостоя. Така се подобряват условията за покълване и поникване на новите семена, но и ценните треви имат високи изисквания към рН стойностите на почвата. Почвеният живот е по-активен и особено дъждовните  червеи се чувстват най-добре при оптимална киселинност, така те по-ефективно работят по хумусния баланс и кръговрата на веществата. 

Калцият спомага за  въздушния режим в почвата, а с това регулира както  топлообмена, така и водния капацитет на почвата и нейното влагозадържане. Може да се ползват различни видове вар или кацийсъдържащи торове. 

Това важи и за създаване на нови пасища или насаждения с многогодишни треви и бобови като например люцерна. 

Източник: DI Johannes KAMPTNER

Превод от немски Яна Иванова / Евелина Маринова

 

  1. 1.Предшественик, място в сеитбооборота

На едно и също поле люцерната може да се върне не по-рано от толкова години, колкото е била отглеждана там.

На полета, които ще се сеят с люцерна, не трябва да е имало бобови култури поне 5 години.

След люцерна е най-добре да се засяват окопни култури, особено царевица. Житни със слята повърхност се слагат само на слаби почви след люцерна.

 

  1. 2.Почви

Люцерна може да се отглежда на всички видове почви, при условие че са дълбоки и структурни, за да може да се развие корена. Почвената реакция трябва да е неутрална. Не понася преовлажняване, вкисляване, прекомерно сбити или каменисти почви.

 

  1. 3.Обработка на почвата

Люцерната ще бъде на едно място няколко години, затова е добре почвата да е обработена дълбоко на 25-30 см. Да има дълбочина за развитие на корена, но отгоре да има фино триховидно сеитбено легло. Трябва да се избегне и конкуренцията от плевели в началното развитие затова последната предсеитбена обработка се извършва непосредствено преди или едновременно със сеитбата.

Основната обработка може да бъде различна в зависимост от традициите в стопанствотоно и особеностите на почвите, но е задължително да е проведена през есента. Важно е преди сеитбата да има рохко, структурно, улегнало и чисто почвено легло.

 

  1. 4.Сеитба

а/ дълбочина на сеитба – около 2 см - от 1 до 3 см максимум. Лека суха почва – 3 см, тежка и студена почва – 1-1,5 см.

б/ междуредово разстояние – най-добри резултати се получват при слята сеитба – 10-15 см (обикновено 12,5 см).

в/ гъстота на сеитба – установени са най-високи добиви на маса при 2,4 кг/дка, но тъй като трява да се компенсира кълняемост, която при люцерната е ниска, на практика сеитбената норма се движи между 2,5-3 кг/дка.

Забележка: Когато люцерната е инвестиция за промишлено производство на големи площи, не препоръчвам да се правят експерименти със сеитба под покров в смес с други култури или това да е ограничено до малки опити.

г/ обеззаразяване – срещу почвени патогени, предизвикващи редица болести е препоръчително третиране на семената с подходящи фунгициди. Да се внимава да не се преовлажняват семената при третиране за да се гарнират правилно при сеитба.

д/ срок на сеитба – теортетично люцерна може да се сее от 10. март до 10. септември. Среднодневната температура на въздуха трябва да е около 10 градуса. Ако пролетта е студена и влажна, прекалено ранната сеитба ще доведе до затормозено първоначално развитие. В ранна пролет денят е още къс и коренът не може да се развие правилно.

Закъсняването пък води до рискове от засушаване, които обаче през следващите сезони може да се компенсират.

Кълновете и младите растения издържат до -7 градуса. Но, ако имаме късни слани с -1 градус и вече по-развити растения – ще загине техният вегетационен връх.

ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ препоръчвам да се сее след 15. март за Южна България, след 25. март за Северна България, след 1. април за високите полета.

е/ инокуланти- възможно е ползването на инокулантиза семената за стимулиране дейността на грудковите бактерии, но те не са определящ фактор и като цяло при люцерната ефектът им е спорен.

е/ валиране – задължително след сеитбата (съобразено с почвена структура и влага).

 

  1. 5.Торене

Фосфорът е задължителен за формиране на добив, най-добре е той да се внасе запасяващо преди дълбоката обработка, нормата за дългогодишния период е около 25 кг Р2О5. Ако е внесен по-малко, ще се додава ежегодно около 6-8 кг/дка.

Макар да не трябва да се преторява с азот, все пак предсеитбено е необходимо да се внесат 3-6 кг N/дка, това ще гарантира началното развитие и изхранване на добива. Повече не бива да се тори, тъй като ще се затормози формирането на грудковите бактерии.

След това люцерната ще се подхранва с азот ежегодно, преди началото на вегетацията. Тук има различни опити и теории, по-натам бих препоръчала да пробвате 2 схеми на определени площи и да направите сами избор.

а/ Стандартна – умерена доза в началото на вегетация (5-6 кг/дка акт.в-во)

б/ Ударна висока в начало на вегетация – 15-18 кг/дка акт в-во)

Вторият вариант има възможност да преодолее ефекта на потискане на грудките и да повиши и добив и протеин, но зависи и от условията, бих препоръчала да го изпробвате на малка площ. Важи само за стара люцерна.

Според изследванията внасянето на минерален азот през вегетацията няма икономическо значение за прихода. Аз препоръчвам много малки количества органични аминокиселини за витализация да се добавят когато се влиза с инсектицид или по друг повод с пръскачката.

Калий – люцерната изнася големи количества калий с продукцията. Той трябва да се внася запасяващо с фосфора в голяма доза. Тъй като това не се практикува, винаги препоръчвам пролетно време листно подаване на калий за здраве и сухоустойчивост. Може и чрез гранулати. Важен е също и магнезият. Магнезий за млада люцерна особено ще стимулира развитието на корените. С калий почвите ни са сравнително добре запасени, но магнезият все повече липсва в тях.

Много важен елемент за люцерната е калцият – той увеличава и съдържанието на протеин. Ако почвената реакция е под 6 или на границата, добре е да се внася допълнително.

От микроелементите откликва добре и на Молибден – като третиране на семената или вегетационно.

Ако откос се оставя за семена, препоръчва се внасяне на Бор в начало на цъфтеж.

 

  1. 6.Борба с плевелите

Регистрациите са малко. Моля специално за хербицидите се консултирайте с представители на съответните фирми вносители.

Най-масово се ползва Пулсар както за млада, така и за стара люцерна. Има регистрация само в млада. 120 мл/дка. БАСФ, СИНЖЕНТА.

Зенкор – БАЙЕР – за стара докато е още в покой зимата, за млада след сеитба преди поникване. 90-100 мл/дка.

Базагран – БАСФ – имаше регистрация дълги години в люцерна. 200-250 мк/дка за млада люцерна срешу широколистни във 2-4 лист.

По-ново поколение е комбинираният хербицид Корум в доза 125 мл/дка - вегетационен хербицид и има регистрация в стара люцерна както срещу широколистни, така и срещу житни плевели. БАСФ.

Еклипс – АДАМА, внася се наесен или зимата когато няма вегетация. 50-75 гр/дка.

Срещу житни регистрация имат Дуал голд 150 мл/дка и Стратос/Фокус ултра.

 

  1. 7.Борба с болести

От болестите най-често се срещат аскохитозата, ръжди, мана, вертицилийно увяхване, бактериози, вируси и др. Срещу някои типични гъбни заболявания ефективни са фунгициди с акт. в-во азоксистробин, срещу други – тебуконазол.

Като цяло добре гледаната и снабдена с микроелементи люцерна устоява и преодолява атаките на патогени.

Здравето на растенията се стимулира чрез внасяне на мед и сяра в посева.

Да се има предвид какви са изискванията към продукцията ако е за износ.

 

  1. 8.Борба с неприятели

Люцерната се напада най-вече от листояди, калинки, хоботници, понякога и въшки

Срещат се и други многоядни неприятели.

Има голям избор инсектициди, но е важно да се сменят активните вещества.

ДА СЕ СЛЕДИ КАРАНТИННИЯТ СРОК – ПО ВЪЗМОЖНОСТ ДА Е ПО-КЪС ЗА ДА НЯМА ОСТАТЪЧНИ КОЛИЧЕСТВА В ПРОДУКЦИЯТА.

Третира се след наблюдение и при нужда. Ако има нападение в начало на развитие на подраста - се пръска, но ако нападението е при почти оформен подраст, тогава по-добре той да се прибере няколко дни преждевременно и веднага след изнасяне на масата да се третира полето.

 

  1. 9.Прибиране

Фазата има значение за добив и качество.

С нарастване на надземната маса се увеличава добива, но намалява протеина за сметка на целулозата. С една дума – растенията загрубяват.

Най-високо е съдържанието на протеин в бутонизация. След това до цъфтеж свсеки ден протеина намалява с около 0,3% на ден. Намаляват витамините, смилаемостта и хранителната стойност. Компромисен вариант за оптимално съотношение добив/качество е прибиране в начало на цъфтеж.

Височината на коситба е важна за запазване на дълготрайността на посева. Правилно е да се коси на 5-6 см. Последният откос наесен – на 7-8 см. На тази височина се прави и първият откос на млада люцерна.

Последната коситба според времето трябва да осигури на люцерната формиране на розетка над 10 см. Това е от края на септември за северните и високи части на България до средата на октомври в южните равнини.

 

Инж.-агр. Евелина Маринова

Януари, 2020г.

 

Следете нашите препоръки в Youtube и на Facebook страницата ни.