1. Почвено-климатични условия
Голямо предимство на маслодайната тиква е нейната сухоустойчивост. Подходящи са райони с мек климат. Мотото е – където виреят добре лозя, там е добре и за маслодайната тиква.
Културата не е много взискателна към почвата, но предпочита по-рохки и леки почви, в никакъв случай уплътнени или преовлажнени терени.
Оптимално рН трябва да е между 6 и 7.
2. Място в сеитбооборота
Маслодайната тиква трябва да има ротационен период минимум 3 години. Тъй като се сее сравнително късно, препоръчително е засяването на зимна междинна или предкултура. Тя може да осигури целия азот за отглеждането на тиквите. Освен това междинната култура ще разрохка почвата и ще създаде оптимални условия за основната култура. За маслодайната тиква не са подходящи предшественици, които уплътняват почвата, затова чрез ползване на междинни култури преди нея негативното вляние на предшественика се елиминира.
3. Хранителен режим
За формиране на добив маслодайната тиква се нуждае на декар от 6-8 кг N, 8-10 кг P2О5 и 9-16 кг K2О. Азотните нужди могат да се покрият от зимна предкултура, това зависи разбира се и от почвения тип, при нужда се додава азот предсеитбено . Не се препоръчва преторяване с азот, тъй като забавя зреенето.
Фосфор и калий се внасят наесен като основно торене.
4. Почвообработка и сеитба
На тежки почви есенната дълбока обработка е задължителна. На леки почви може да се работи с минимални обработки напролет. Почвата трябва да е добре улегнала, но не уплътнена и сеитбеното легло да е фино-троховидно. Препоръчва се валиране след сеитбата.
Срокът на сеитба за България може да е след 10. април до началото на май, като по-рано в Южните равнини, а по-късно в Северна България и високите полета. Почвената температура трябва да е достигнала минимум 10 ⁰С и да няма рискове от късни мразове след сеитбата, затова е за предпочитане да не се сее съвсем в началото на месец април. От друга страна отлагането на сеитбата за началото на м. май ще доведе до намаление на добива.
Гъстота на сеитба е средно 1500 растения/дка (от 1200 до 1800) или ок. 1,5 р-ия/кв.м, като гъстотата е и според технологията и схемата. Разстоянието между редовете може да е от 70 до 140 и 180(210) см, а вътре в реда 25-45-80 см (колкото по-тясно междуредовото, толкова по-голямо вътрередовото
разстояние). При по-малкото междуредово разстояние се скъсява срока за механична борба с плевелите, т.е. окопаване. Ако се разчита основно на него, по-добре да се ползва схема 140 х 45.
Сеитбената норма варира в рамките на 400-500 гр/дка.
Дълбочина на сеитба – 3, макс. 4 см.
5. Борба с плевелите
Последна обработка непосредствено преди сеитба. По време на етаблиране на посева двукратно окопаване е препоръчително, така се унищожават покълващите плевели и се аерира почвата. Последното окопаване да е в началото на нарастване на стъблата.
В Европа се ползват следните хербициди, които у нас имат регистрация, макар и в други култури:
Дуал Голд – 125 мл/дка, след сеитба преди поникване
Спектрум – 80-140 мл/дка преди поникване, като регистрацията е само за междуредията!
Фузилад Макс – 100 мл/дка след поникване
Ажил – 80 мл/дка след поникване (регистриран за тикви в България)
6. Болести и неприятели
От неприятелите във влажни райони при неулегнала почва могат да се появят полски охлюви. Принципно няма типични неприятели по маслодайната тиква, може инцидентно да се явят всеядни насекоми от района и листни въшки, но няма данни за икономически значими щети.
При културата основно значение има опрашването чрез полезни насекоми, затова приложението на инсектицид в цъфтеж е немислимо.
Маслодайната тиква е много подходяща за биологично производство.
Болести, които се срещат най-често са брашнеста мана, мана, мозаичен вирус, листен пригор, краста, гниене на плода и др. Профилактичното приложение на медни препарати няма доказан ефект, но не би навредило. При нужда се прилагат регистрираните за култури от сем. Тиквови фунгициди, като например Инфинито, Шампион, Ридомил Голд, Систан Екозом, Пенкоцеб, Байфидан и др.
7. Прибиране
Съвсем ориентировъчно плодовете узряват около 55 дни след тяхното формиране. Главен признак е, че изсъхналата дръжка сама се отделя от плода. С оглед на качеството жътвата да се извършва само при хубаво време.
м. Януари 2016
инж.-агр. Евелина Маринова