Грижите за пролетната рапица не се отличават от тези за зимната маслодайна рапица, но в случая развитието протича за кратък период от време, което е лимитиращо за добивния потенциал и генеративните заложби се формират при доста високи температути, така че сеитбата трябва да е навременна, наблюденията трябва да са чести и да се води ефективна борба с неприятелите.
Обработка на почвата: Рапицата изисква фино троховидно почвено легло и всички усилия са насочени към това. След зимата обикновено почвите у нас са в оптимално състояние. Пролетната предсеитбена обработка не бива да е на влажна почва, за да не се замаже и уплътни леглото за сеитба, провежда се при достатъчно просъхване на почвата и непосредствено преди сеитба.
Сеитба: Сеитбата е добре да бъде колкото се може по-рано напролет, при първа възможност за влизане в полето в края на февруари, началото на март. Така растенията ще имат време за по-мощно вегетативно развитие. Младите рапични растения издържат мразове до минус 3-4 градуса, но ако се очакват по-ниски температури, по-добре е да се изчака със сеитбата, но да не се закъснява след 15.март. Поникването започва още при 2-3 градуса.
Сеитбената норма е 80-100 кълн. сем./кв.м за линейните сортове и 70-80 кълн.сем/кв.м за хибридите.
Дълбочината на сеитбата е 1-2 см, максимум до 3 см. Тъй като почвата рано напролет е по-влажна, не е необходимо валиране, ако почвата е добре подравнена и сеялките имат след ботуша притъпкващи колела или заравняващи работни органи. При извънредни условия на много сухи места може да се валира.
Торене: Поради кратката вегетация пролетната рапица има по-слаба и плитка коренова система и затова изисква повече достъпни хранителни вещества. Принципно с основното торене наесен и от почвените запаси трябва да са подсигурени 7 кг P2O5, 16 кг K2O и 5 кг MgO на декар.
Азотното торене предполага количества от около 5-6 кг N/ дка за всеки 100 кг добив от декар, така че при цел 250-300 кг/дка трябва да се подадат 12-15 кг.дка N.
Това се прави в 2 дози – 2/3 се внасят предсеитбено (например 8 кг N/дка), а 1/3 се внася при нарастване на централното стъбло (ок. 4 кг N / дка).
Сяра се препоръчва в дози 2-3 кг/дка. Задължително БОР в начални фази на развитие при формирана достатъчно листна маса – в доза 30 гр/дка. Грешно е да се изчаква бутонизация за внасяне на бор.
Борба с плевели: Могат да се ползват всички хербициди, регистрирани за рапица, в указаните от производителя фази.
Важно: Да се има предвид, че пролетната рапица става плевелен фон в землището за следваща евентуално след години зимна рапица, така че след жътвата много важно мероприятие е дружното провокиране на самосевката и нейното унищоважаване.
Растителна защита: Основни неприятели и тук са цветояда и различните стъблохоботници, както и шушулковия хоботник. ПИВ за рапичен цветояд е 1-2 възрастни на растение, появява се веднага когато се покажат първите пъпки на растенията. Хоботниците се следят с помощта на жълти съдове.
От болестите най-важни са склеротиния и алтернария , поради което се препоръчва едно цъфтежно пръскане с регистриран фунгицид. Може да се внесе и предцъфтежно, но ефект върху склеротиния няма да има. Фома тук не е релевантен патоген, тъй като инкубационният период на тази болест е по-дълъг от вегетацията на пролетната рапица.
След пролетна рапица логично е в сеитбооборота да следва зимна житна култура, която най-добре ще се възползва от рапицата като отличен предшественик.
17.02.2017
инж.-агр. Евелина Маринова