Към създаване на изкуствени ливади и пасища чрез засяване на подходящи треви или тревни смески се прибягва, когато се цели основно подобряване на нископродуктивните естествени ливади и пасища, създаване на тревни полета във фуражните и специализираните полски сеитбообръщения, затревяване на пустеещи земи и рекултивация на площи, използвани за индустриални цели.
Изкуствените ливади и пасища надвишават по добиви на зелена маса, кръмни единици и смилаем протеин нископродуктивните естествени ливади и пасища от 3 до 10 пъти. В същото време те се отличават от другите фуражи със значително по-ниската себестойност на получаваната продукция.
Избор на видове. Подборът на тревните видове има изключително значение за успеха на затревяването. Най-често се използват подходящи смески от многогодишни бобови и житни треви, а в някои случаи се предпочитат чистите посеви - при прекомерно овлажняване, силно засушаване и др. Многогодишните тревни смески в повечето случаи дават по-високи добиви , по-добре понасят неблагоприятните климатични условия, устояват по-добре на заплевеляването, по-слабо се нападат от болести и неприятели.
Според продължителността на използването тревните смески биват краткотрайни, със срок на използване 2-3 години, среднодълготрайни - 4-6 години и дълготрайни, които се използват 8- 10 години и повече. Дълготрайните тревостои обаче се поддържат чрез подсяване.
Според броя на видовете, от които са съставени, те са прости, опростени и сложни. Простите се състоят от 2-3 компонента, опростените от 4-6 и сложните - от над 7.
Според начина на използване тревните смески биват сенокосни, пасищни и за комбинирано използване. При определяне състава на тревите трябва да се вземат под внимание някои условия като дълготрайност на смеската, цел на създаването й, начин на използване, екологичните особености на района (почвен тип, рН на почвата, надморска височина, валежи, температура), биологичните и екологичните особености на отделните видове и взаимоотношенията между тях при отглеждането им в смесен посев.
В краткотрайните смески се включват високи, бързоразвиващи се сравнително краткотрайни видове, които оказват положително влияние върху почвеното плодородие и осигуряват получаването на високи добиви сено. В тези смески преобладават бобови треви , които са застъпени с 80 %, а житните с 20%.
В среднодълготрайните смески бобовите участват с 30-50 %, а житните с 50-70 %. От житните подходящи видове са пасищният райграс, високият райграс, тимотейката, ливадната власатка, а от бобовите - люцерната, еспарзетата, звезданът.
В дълготрайните смески преобладават житните видове. В тях се включват среднодълготрайни, бързоразвиващи се и дълготрайни по-бавноразвиващи се видове, за да се осигури получаване на равномерно високи добиви през целия период на използване. Подходящи видове са червената власатка, ливадната метлица, безосилестата овсига, ежовата главица и тимотейката. Бобовите участват с 10-20 %. Подходящи видове са бяла детелина, звездан, еспарзета. Сеитбената норма на готовите смески се указва от производителя им.
ОСОБЕНОСТИ В АГРОТЕХНИКАТА
Многогодишните тревни видове изискват добре обработена, улегнала, богата на хранителни вещества и чиста от плевели почва. Когато се създават изкуствени тревостои върху обработваемите земи, обработката на почвата е както при люцерната.
Времето и начина на засяване влияят силно върху развитието на многогодишните тревни смески, поради което те се определят в зависимост от биологичните особености на видовете, конкретните климатични условия и възможностите за напояване. При поливни условия тревните смески с предимство се засяват през лятно-есенния период, но не по-късно от средата на септември, за да поникнат и се вкоренят добре преди настъпването на зимата.
Тревните смески могат да се засяват и рано през пролетта, за да се използва влагата от зимните и пролетните валежи за дружно поникване, добро вкореняване и развитие на тревите до настъпване на засушаване.
Предсеитбеното и следсеитбеното валиране са задължителни мероприятия, за да се улесни притока на влага към семената и се подпомогне дружното им поникване.
Тревните смески могат да се засяват самостоятелно или под покро в на едногодишни култури . Покровното засяване е подходящо за по- влажните райони, при сравнително равномерно разпределение на валежите през вегетационния сезон, при
каквито условия покровната култура не подтиска така силно тревите, както при недостиг на влага.
Сеитбата на тревни смески се извършва на междуредово разстояние 10-12 cm. Ако в смеската са включени различни по едрина семена и тя не е фабрично смесена, те се засяват в групи според едрината им, най-често в перпендикулярна посока.
Дребните семена (звездан, тимотейка, ливадна метлица) се засяват на 0,5-1 cm, средноедрите ( люцерна, червена детелина, ливадна власатка, ежова главица, пасищен райграс) на 1,5-2 cm, а едрите (еспарзета, безосилеста овсига, висок райграс)- на
2-4 cm.
Производителите на готови смески дават указание за дълбочината на сеитба. Ние препоръчваме да се засяват на ок. 2 см дълбочина, не повече.
Торенето трябва да е съобразено с видовия състав, условията на отглеждане и начина на използване на смеската. Фосфорните и калиевите торове се внасят с основната обработка на почвата, запасяващо за целия период на използване в
количество 6-8 kg активно вещество на декар.
При неполивни условия подхранването с азотни торове се извършва рано напролет, а при поливни условия, предвиденото количество азотен тор се внася на няколко пъти - през пролетта и след всяко използване, за да се осигури по-равномерно
разпределение на добива по подрасти. Когато в тревната смеска преобладават житни треви, азотната норма е по-висока – 10-14 кг/дка. При голям дял на бобовия компонент са достаъчни 6-8 кг акт. в-во азот на дка.
Грижите през вегетацията се свеждат предимно до борба с плевелите като се използват хер бициди, които не унищожават по-чувствителните бобови треви. Използва се базагран в количество 300 мл/дка, когато бобовите са образували 2-4 същински листа.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛИВАДИТЕ И ПАСИЩАТА
Използване на ливадите: Добивът и качеството на сеното от естествените и изкуствени ливади, продължителността на използване и тяхната изменчивост в голяма степен зависят от времето на окосяване. Времето на коситба на естествените ливади се определя конкретно за всеки тип, като се има предвид фазата на развитие на основния вид или видове.
За житните растения най-подходящия момент е началото на изметляването (изкласяване), а за бобовите - началото на цъфтежа. В зависимост от степента на заплевеляване, особеностите на отделните видове (степен на загрубяване или
изметляване) и метеорологичните условия може да се избърза или закъснее с коситбата. Както късната, така и ранната коситба на ливадите може да предизвика деформиране на ливадната растителност и едностранчиво развитие на растителното съобщество. За да се избегне това, някои автори препоръчват въвеждането на т. н.
сенокосооборот.
При изкуствените ливади поради опростения състав коситбата се провежда съобразно особеностите на включените в тревната смеска видове.
Тревата от ливадите се използва за получаване на сено, a в някои по-влажни години за сенаж. От изкуствените ливади, в които преобладават бобовите треви може да се приготвя и сенно брашно. Технологията на приготвяне на сено, сенаж и силаж е както при чистите посеви от бобови култури люцерна, детелина и др.).
Използване на пасищата: Начинът и интензивността на използване както на естествените, така и на изкуствените пасища имат важно значение за тяхната продуктивност и дълготрайност. При (свободната) безсистемна паша уплътняването на почвата води до изменение на нейните физични свойства, което се отразява върху развитието на тревите. Видовете, които изискват по-добра аерация бързо отпадат от тревостоя и на тяхно място се развиват по-устойчиви треви, които са по-слабо продуктивни и с по- ниско качество. При свободна паша тревната растителност се използва едва 40%.
При изкуствените пасища чимът се създава в продължение на няколко години, поради което те по-силно страдат от уплътняването на почвата. В резултат на масово прилагане на свободна паша, наличните тревостои у нас са нископродуктивни, със силно влошен видов състав. Поддържането на естествените и изкуствените тревостои изисква регулирано използване чрез парцелна паша и нейните нови модификации, като порционна, фронтална, ивичеста и др. При парцелната паша площите се разделят на парцели, които се използват последователно. При определяне броя на парцелите се взема предвид времето необходимо за израстване на тревата и дните за паша във всеки парцел. При благоприятни условия тревата се възстановява по-бързо, а при неблагоприятни - по-бавно. Това налага да се определят 1-2 резервни парцела.
При системната паша трябва да се спазват следните приципи:
1. Броят и видът на животните да бъдат съобразени с продуктивните възможности и особености на пасището.
2. Пашата за всеки парцел да започва при достигане на “пасищна зрялост” на тревостоя т.е. в края на братене и началото на вретенене на житните.
3. Животните да престояват във всеки парцел до 6 дни, а пашата да приключва при използване на около 75 % от тревостоя.
4. След всяко използване да се осигурява необходимият период на почивка, през което време да се прилагат съответните грижи за тревостоя.
С помощта на електопастири е възможно да се използват най-съвършените варианти на парцелната паша, каквито са дажбената, фронталната и пашата на ивици.
Принципът на дажбената паша се състои в отмерване на площ от пасището, чиято тревна покривка ще може да задоволи дневната или полудневната дажба от зелена маса на животните. Използването на този вид паша е високоефективно само при наличие на тревостои с добър видов състав и висока продуктивност.
Материалът е съставен на база български и чуждестранни публикации.
м. януари, 2016 год.
инж.-агр. Евелина Маринова