Добре воденото съвременно земеделско производство е резултат на дългогодишно натрупване на познания в областта на агрономическата специалност, която е базирана на всеобхватни изследвания в областта на химия, микробиология, ботаника, физиология на растенията, почвознание, фитопатология, хербология, ентомология, селекция, и..и…и…много още. Все повече на преден план излиза въпросът за поддържане и повишаване на почвеното плодородие – земята, почвата е основният ни инструмент за изхранване на населението, за живота на природата в цялото нейно многообразие.
Почвата от геологична гледна точка е създадена в течение на милиони години, има физични и механични свойства, текстура и дълбочина на профила, които ние не можем да повлияваме, но от друга страна с активната си стопанска дейност ние въздействаме върху нейното плодородие, структурност и здраве, затова науката постоянно изследва и търси нови познания за почвената биология. Има много новости в теорията за хумуса, по които се работи и се очакват полезни изводи за практиката и усъвършенстване на технологиите, както и разработването на нови такива.
Наскоро прочетох няколко интересни статии, едната от които започваше с „Да разхвърля тор може всеки“. Но целта е последователно да се грижим за почвената биология, за да използваме максимално нейния потенциал. Основна грижа трябва да бъде създаване на пространство за корените и условия за активен почвен живот. Това наричаме „почвен мениджмънт“. Целта е оптимален воден, въздушен и температурен режим за развитие на културните растения от семето до узряването им.
НАЙ-БЛАГОПРИЯТНО ЗА ПОЧВАТА Е, КОГАТО В НЕЯ СЕ РАЗВИВАТ ЖИВИ КОРЕНИ. Те са източник на храна за билионите микроорганизми в ризосферата чрез отделянето на захари, аминокиселини и др. в почвата. Дори някои автори образно описват процеса като „доене“ на корените от живущите в почвата микроорганизми. Това е основният път за формиране на хумус. Колкото по-гъста е системата от корени в почвата, колкото по-дълго надземната маса фотосинтезира и поддържа активен корена, толкова по-интензивен е почвеният живот. Преди се е смятало, че активната дейност на почвената фауна води до загуба на органична маса поради отделянето на въглероден двуокис. Но сега е доказано, че богатият микробиален живот е решаващ за изграждането на хумуса и за енергията на почвата. Нашата почва трябва да поддържа ефективността на микробиалния живот чрез живите корени в нея и растителните остатъци.
И ето стигаме до основния въпрос - какво да предприемем, за да сме полезни и ние на почвата да с е възстановява по естествен път, да изгражда активно хумус, който от своя страна да служи на нашето производство и дългосрочно облагородяване на почвата. Не е толкова сложно - прости неща, които отдавна знаем, че са добре за почвата, но понякога затваряме очи и се опитваме да хитруваме - това остава за наша сметка - за сметка на нашата почва.
1/ Многообразен сеитбооборот – биодиверсификацията, видовото разнообразие е в основата на добрите практики. Отглеждане на култури с различни коренови системи и различен хранителен режим; правилото да не преобладават окопни култури, при които почвата остава дълго оголена; включване на азотфиксиращи култури и т.н.
2/ При обработките важи принципа – колкото се може по-малко, колкото е необходимо повече – т.е. според условията да се опитваме да намаляваме грубата интервенция в почвата, но да съблюдаваме конкретните обстоятелства и да преценяваме почвено-климатичните предпостваки към момента за основната култура. По тази тема вървят много дискусии, изследвания и опити, има много нови направления, техники и технологии, но няма еднозначни окончателни доказани предимства на тази или онази технология, затова през годините е най-добре гъвкаво да се прилагат и редуват или отпадат различните видове сеитбени похвати.
3/ Да ползваме когато е възможно органичен тор – един добър продукт може да бъде ценен източник на хранителни вещества и подобрител на почвата; не толкова количеството, колкото качеството е важно за активизиране на почвения живот.
4/ И най-важното по темата - основен инструмент за поддържане на почвения живот са междинните или покривни култури. Те са тези, които между жътва и нова вегетация ще хранят с активни корени почвата и ще допринесат неизброими ползи за нашите полета.
Ние от ЛИДЕР КОНСУЛТИНГ сме първите консултанти по темата за междинните култури в България. Много брошури, статии, семинари, демополета и индивидуални консултации сме изнесли от 2014 г. досега и ще продължим да следим за вас новите познания и научно доказани тези, които са приложими в практиката. Като търговски представител на австрийската марка ЗААТБАУ ЛИНЦ ние внасяме само сертифицирани семена междинни култури в България и се ползваме с доверието на стотици земеделци в цялата страна. Защото МЕЖДИННАТА КУЛТУРА СЪЩО Е КУЛТУРА – затова ние предлагаме семена с произход и посевни качества и винаги апелираме да се практикува сеитба с адекватна техника като за пълноценна култура в сеитбооборота.
Многократно сме изтъквали предимствата и предназначенията на всяко растение, което се ползва като междинна култура. Предимствата на смесените общества – смески междинни култури са неоспорими, но е добре за да не се сблъсква производителят в практиката с трудности поради липса на опит и да се откаже още при първите препятствия, да се надгражда междинният посев постепенно в зависимост от почвата, климата и сеитбообращението.
Основните междинни култури са пролетни растения, които измръзват. През последните години имаше меки зими, когато въпреки, че не са зимуващи, много видове устояха до пролетта. Тази зима при сухия студ всичко измръзна през януари. Това са двете страни на монетата. От една страна ние искаме хубава дълготрайна покривка чак до пролетта, от друга страна за конвенционалните технологии е по-лесно, когато покривката отмре и почвата се затопли по-бързо.
Някои технологии са на база зимуващи растения с цел сеитба в гъст мулч. Винаги има точки за и против. Затова ние съветваме да се пробва на ограничена площ всяка нова идея преди да се въведе в цялото производство. И най-вече нашият съвет е да напредваме поетапно, с всеки ход да надграждаме и усъвършенстваме, така ще се учим и от собствените наблюдения и анализи, а това е най-верният път за безпроблемно навлизане на новите технологии в практиката.
Междинни култури не са само тези, които сеем между 2 основни култури. Покривка може да има в междуредията на окопните култури, междинка може да има в култури със слята повърхност – теоретично при подходящи условия много ползи може да се извлекат от междинни растения във всеки един момент от земеделската година. Друг е въпросът дали правилно се преценяват рисковете и дали ползата ще надделее или при дадените условия правим грешна преценка и инвестицията ще навреди на реколтата ни. В крайна сметка ние искаме да подобрим почвеното плодородие в името на една по-добра реколта, в името на дългосрочното здраве на нашата почва, но не и на цената на провалена реколта. Такива самоцелни упражнения не са необходими от гледна точка на здравия разум.
На практика всяко широколистно растение би могло да бъде „междинно“ ако изпълнява най-важните функции и има определени свойства: да е бързорастящо, да е невзискателно, с активна коренова система, с фина надземна маса и т.н., тези неща са писани вече. В една смеска е добре да комбинираме растения с различни коренови системи, които „обработват“ различни почвени пластове. Най-общо казано ние търсим структуриране на почвата, обогатяване с органика, потискане на плевелите и биологично разнообразие.
Важни групи междинни култури са А/ кръстоцветните с техните силни стреловидни корени и бърз растеж Б/ азотфиксиращите легуминозни растения В/ неутрални растения, които не се нападат от вредители като болести и неприятели Г/ някои житни растения също добре работят в почвата като например ръж, овес, някои тревни, но ОСНОВНО ПРАВИЛО Е ДА НЕ СЕ ОСТАВЯТ САМОСЕВКИ ОТ ПРЕДНАТА КУЛТУРА КАТО МЕЖДИННА ПОКРИВКА, тъй като те стават развъдник за болести и неприятели, живели в посева и поддържат заразата до следващата година. За съжаление това се практикува масово в България и е много трудно да се обясни на земеделците вредността на практика, при положение, че се толерира от недосмислената наредба по въпроса.
Има и прозиводители, които искат да имат всяка тревичка, която са прочели или чули от гастролиращ лектор от друг континент, но ние живеем в Европа и нека се концентрираме върху това, което вирее тук и е смислено, лесно достъпно и доказано ефективно и няма да донесе непознати карантинни вредители. Всичко останало в повечето случао е за пълнеж и поддържане на интереса.
В нашето портфолио междинни култури са залегнали всички видове, които са най-важни за една пълноженна междинна покривка - фуражна ряпа, мелиоративна ряпа, бял синап, елда, фацелия, маслодаен лен, листен грах, фий, бакла, много видове детелини, ръж за биомаса, пясъчен овес и др.
ЕЛДА – ПОДХОДЯЩА ЛЯТНА МЕЖДИНКА, МЕДОНОСНА, НЕУТРАЛНА КУЛТУРА
ФУРАЖНА РЯПА – ЛЕГЕНДАРНАТА АННА
СМЕСКА ВАСЕРГЮТЕ , БОГАТА НА ФАЦЕЛИЯ
ФАЦЕЛИЯ – МЕДОНОСНА, НЕУТРАЛНА КУЛТУРА, КОНКУРЕНТНА, УСТОЙЧИВА
АЛЕКСАНДРИЙСКА ДЕТЕЛИНА
БЯЛ СИНАП – НЕВЗИСКАТЕЛЕН, БЪРЗОРАСТЯЩ, УНИВЕРСАЛЕН, БЮДЖЕТЕН
МЕЛИОРАТИВНА РЯПА, ДАЙКОН – СОРТ ФОРЦА
В случая за поддържане на интереса ще се спрем на по-малко ползваната за междинка – СУДАНКАТА. Особено хибридната суданка има много богата биомаса и може да даде 2 и повече откоса при нужда. Суданката е топлолюбиво растение и заедно с това много сухоустойчиво. Това я прави много подходяща като лятна междинна култура. При ниски дори положителни температури суданката загива и за тези, които искат да се отърват рано от междинната култура е подходящ вариант. За други технологии е по-добре да е в смески с по-дълготрайни растения. Голямо нейно предимство е силният активен корен и участието в микориза, което я прави много добър вид за изграждане на хумус. Суданката е и много добра за производство на фураж и може да се комбинира примерно – откос за фураж и следващ подраст за покривка.
СУДАНКА МАСЛОДАЕН ЛЕН
Друго по-малко познато растение за зелена покривка е МАСЛОДАЙНИЯТ ЛЕН. Той има дълбок и силен корен, а необходимостта му от вода не е висока, затова е много конкурентоспосбен на полето и въпреки не-пищното си начално развитие добре потиска плевелите. Ленът е изключително адаптивен тип, поради което е подходящ както за маритимен, така и за континентален климат.
Темата за междинните култури не се изчерпва само с тези общи, макар и важни разяснения. Тя е свързана пряко с прилагането на разнородни технологии, които предстои да се усъвършенстват за масовата практика и с които науката тепърва се захваща задълбочено. Дотогава нека направим поне първи стъпки за да помогнем на почвата да остане жива и да изгражда своя хумус, тъй като от нея в глобален аспект ние очакваме да бъде филтър за водата, регулатор на климата и буфер за отровните вещества. А в непосредствен план тя е нашето средство за производство на насъщния – в пряк и преносен смисъл - прехраната на хората по света и основата на нашата микроскопична стопанска единица, която формира смисъла на нашия живот.
За настоящия материал са ползвани източници, публикували свои статии на страниците в периодични издания на ЗААТБАУ ЛИНЦ 
и работни снимки на Лидер Консултинг от полета на клиенти и партньори.
Инж.-агр. Евелина Маринова
Февруари 2022
