Като лидери по тематиката за междинните/покривни култури изпращаме още по-подробни разяснения за евентуалните казуси, с които може да се сблъскате тази пролет на полето. Това е второ наше циркулярно писмо за тази година на тема междинни култури, надяваме се да няма неизяснени проблеми.
ОТНОВО ЗА МЕЖДИННИТЕ КУЛТУРИ, ПРОЛЕТНИТЕ ГРИЖИ СЛЕД ТЯХ И НЯКОИ ДРУГИ СЪВЕТИ
Тъй като зимата беше мека, но пък изневиделица последната седмица на февруари и началото на март донесоха сибирски студ, картинката по полетата с междинни / покривни култури още не е съвсем ясна, дори след студа трябва период на угниване след измръзването, затова давам няколко ВАРИАНТA ЗА ДЕЙСТВИЕ според съответната ситуация на полето:
1. Ако на полето има само едногодишни незимуващи междинни култури – например ряпа, синап, фацелия и др.:
а/ в нормална зима те измръзват напълно и не е необходимо да се предприема нищо, всеки може да сее или обработва според желанията си. Може би това ще се случи със закъснение и тази година;
б/ допреди последните студове само синапа беше измръзнал, ряпата и други видове бяха зелени или само попарени. На такива полета имаме следните опции:
- Ако има вегетираща зелена надземна маса, трябва да се третира с глифозат – растенията не биха попречили на директните сеитби с директни сеялки, но според моята наука не е добре да се размесва с почвата зелена растителна маса, тя трябва да е угнила, а директните сеялки и Strip-till уредите имат истински обработващи органи;
- При No-Till технология с подходящи сеялки може да се сее направо върху тях, те не размесват почвата значимо, но трябва да се прецени съотношението C/N на тревостоя и в повечето случаи бих препоръчала и тук да се третира с глифозат;
- Ако няма зелена надземна маса, но има неизмръзнали кореноплоди, третирането с глифозат е безпредметно. Сеем по всички технологии и после се справяме с хербицида в основната култура ако има издънки и саморасляци;
- Вместо тотален хербицид при тревостой над 30 см се практикува и мулчиране и след това се сее директно в мулч, който бавно компостира. Някои колеги отричат тази практика, но тя си има своите достойнства и широко се прилага в Европа. При някои видове може да се приложи и само поваляне на тревостоя с греди или валяци;
- Конвенционални технологии - правят се обичайните пролетни обработки. Ако има живи кореноплоди и след сеитба на основната култура се появят нови леторасти, всички вегетационни хербициди в царевица и технологичен слънчоглед ще се справят с тях.
2. Ако на полето има и зимни житни култури, независимо дали са засяти за целта или са от самосевки, независимо дали има или няма сред тях живи зелени широколистни растения – третирането с глифозат е задължително за всички технологии, тъй като с пролетната вегетация житните ще братят още, ще
изсмучат хранителните вещества, предназначени за основната култура и ще нараснат на височина, с което ще конкурират и компрометират основната култура. Това е и причината ние да не препоръчваме зимни житни за междинни култури в класическия вариант. Те може да се ползват добре с мулчиране или косене за зелен конвейер в комбинация със Strip-till сеитба на основната култура.
3. Ако на полето има само зимни широколистни – това е най-невероятния вариант някой да е приложил, но трябва да се спомене, тъй като има различия:
- Ако това е зимна рапица, тя трябва непременно да се унищожи с тотален хербицид. Дори да се мулчира с цел директна или полудиректна сеитба, рапицата винаги възстановява напролет окосените надземните части;
- Ако е зимно бобово, може да по избор:
а/ се третира с глифозат или
б/ да се мулчира и да се сее в мулча и
в/ може само да се повали с леки валяци или греди и да се сее със Strip-till уреди. Има ли зимно житно в смеската обаче, изборът отново е глифозат, другите мерки няма да дадат ефект.
Вероятно забелязвате, че никъде не се споменава преораване, заораване и т.н.. То е в разрез с концепцията на покривните култури и терминът „зелено торене“ е в смисъл, че растенията оставят органична маса и хранителни вещества след себе си, а не че трябва зелени да се заорават в почвата. Който много държи да оре, трябва да го направи след угниване на растителните остатъци, но нали целта е да оптимизираме обработките и междинните култури да свършат част от работата на „железата“, с които при прекалена употреба разрушаваме трайно почвената структура.
Важно е да преценяваме обстановката на място, при всички случаи и да има малка борба след зимата в полетата с междинни култури, тя няма да заличи техните заслуги.
Направете почвени проби и сравнете с полета на угар, които са били голи през зимата или с мъртво стърнище, изорани и прочее. Ще видите, че след междинните култури имате в горния слой освен органичен азот и много повече фосфор, който те са изпомпали от дълбочина и натрупали в достъпния за основната култура слой. Също така се увеличават калия и магнезия и някои микроелементи. Ще има по-малко плевели и по-добър воден режим. Относно почвената реакция – тя няма да се измени значимо, но по-високото съдържание на органика ще тушира негативните последици от едно ниско рН например. Почвената реакция не е изолирана абстрактна величина, тя винаги трябва да се разглежда в зависимост от хумусното съдържание. Наблюдавайте полетата и си правете изводите.
През 2017 силните порои изнесоха в доста райони големи пластове земя, заедно със засятите култури. Особено показателни снимки имаме от района на Свищов. Силно препоръчвам да започнете проби с междинни култури на наклонените терени, които непрекъснато ерозират от вода и вятър, а при по-екстремни валежи просто се разместват и оголват. Това е единствения начин да спасите обработваемите си земи с голям наклон, като им осигурите непрекъсната растителна покривка – основно средство за борба с ерозията. Много учудващо е за мен, че въпреки всичко в момента много от тези полета са засяти пак по посока на наклона, което е абсолютно грешна практика. Добивът Ви ще се повиши с около 15% само от работа и сеитба перпендикулярно на наклона. Съвременните машини позволяват безпроблемна работа и при наклон. Не визирам случаите, които изискват терасиране. В добавка правилен сеитбооборот и междинни покривни култури ще имате наистина чувствителен скок на резултатите в стопанства с голям дял на обработваеми земи със значителен наклон.
Всички тези мероприятия целят поддържане и подобряване на почвеното плодородие и са път към стабилност на добивите и намаляване рисковете от срив на реколтата поради различни природни дадености или явления.
инж.-агр. Евелина Маринова
05.03.2018
Покривна култура през зимата
Спрете ерозията!