При сеитбата и на двете култури е добре да има около семето малко фосфор, който осигурява топлина и първа храна на семената и техните крехки коренчета и кълнове. Сеем тези култури рано напролет, почвата не е достатъчно затоплена, затова този фосфор създава един комфорт около младото растение. Това най-лесно става с торовнасяне по време на сеитба, но може и преди това с леко инкорпориране. Добре е тези торове да бъдат на 4-5 см встрани или под семенцата. Този фосфор не е достатъчен за цялата вегетация и не е и смислено да се подава цялата норма със сеитбата, дори може да е вредно. Около 3-4 кг/дка акт. в-во предвиждаме тук. Фосфорът като храна – това съм го подчертавала много пъти, е елемент за основно запасяване в рамките на целия сеитбооборот.

СНИМКА - НЕДОСТИГ НА ФОСФОР - Източник В. Бергман 1993 г.

Царевицата започва най-интензивно усвояване на хранителни вещества в стадий 6-8 лист. В 5-лист започва формирането на кочана. Между 6-8 лист се формира метлицата. Така че – запомнете –в този период е важно да осигурим на растенията най-оптимални условия за развитие – достатъчно храна, вода, въздух и светлина. Това значи, към този момент да сте подали на царевицата най-важната храна и да е чиста от плевели, а не тепърва в тази фаза да я поливате с душ от хербициди. В този период едно силно застудяване също може да нанесе големи повреди на метлицата и по-късно да няма пълноценно опрашване. Аз бих разделила азота на 3 части - 70% преди, 10% при сеитбата и 20% около 5-6 лист. По-късното Подаване на азот крие някои рискове. Но ако поливаме, схемата е доста по-различна и дозата по-висока.

Във фаза 5-8 лист препоръчвам внасяне на основните микроелементи, както и магнезия и още елемента калий. Царевицата както знаете откликва много добре на торене с органични торове. Това включва и зеленото торене. Което значи, че засяването на междинни култури преди царевица има много голям смисъл. И не забравяйте сярата – или с азота предсеитбено и или листно.

Едно от най-важните неща при отглеждане на царевица е стремежът към синхронизиране на процесите формиране на кочан и цвят. Това става на първо място чрез равномерна сеитба. Подравнена почва! И не прекалено дълбока! 4-6 см са достатъчни! И другият лост - стимулиране на началното развитие чрез присеитбено фосфорно торене. Фосфорът се блокира най-вече в студено време и на безструктурни почви, но трябва да сте направили анализ за да знаете дали го има че да е блокиран, или по-скоро не стига.

И още нещо да спомена – за производство на силаж с голям обем и добро съдържание на зърно и енергия са необходими по-високи норми на храна отколкото при производство на царевица за зърно. Знам, че у нас често се практикува обратното.

За цинка в царевицата вече всички са наясно, че е необходим, но смея да твърдя, че понякога се преувеличва и всяко петно се диагностицира като цинков глад. За различаване обърнете внимание, че жилковата хлороза тук тръгва от пазвата на листата. За разлика от недостига на манган.

СНИМКА – НЕДОСТИГ НА МАНГАН – Източник В. Бергман 1993 г.

СНИМКА – НЕДОСТИГ НА ЦИНК - Източник В. Бергман 1993 г.

СНИМКА – НЕДОСТИГ НА БОР - Източник снимков архив K+S

Борът е много важен за озърняването на кочана и е засега най-малко ползвания в житни микроелемент в България, но може да бъдете сигурни, че ефектът от него е голям. И още веднъж да напомня: за корени и хлорофил – магнезий. За воден баланс и здраве – калий, а БОР е необходим навсякъде, където искате да имате зърно, масло, качество. Всчики житни за добро озърняване се нуждаят от бор. Царевицата с нейния голям хабитус и едър кочан особено много.

Хранене на слънчоглед: той е много агресивен към хранителните запаси в почвата. Извлича много, връща нищо. Отделно той иска дълъг сеитбооборот, който 90% от земеделската общност не спазва. Това изискване е свързано най- вече с големия гъбен патогенен фон, който се заселва по слънчогледа -той се напада от много икономически важни болести, но и почвата след него се нуждае от време да възстанови почвеното си плодородие и който практикува пшеница-слънчоглед-пшеница-слънчоглед, скоро ще види, че добивът му и от житни върви стремглаво и стабилно надолу. Премислете, подобрете, не залитайте - основа на добрите практики е разнообразният сеитбооборот.

Какво му трябва на слънчогледа за 100 кг продукция - той трябва да усвои в активно вещество около 4-5 кг азот, 2-3 кг фосфор, 10 кг калий, 1 кг сяра и над 1 кг магнезий – съвсем ориентировъчно. Според различни източници калият е дори 18 кг/дка за 100 кг продукция. При всички случаи това е подчертано калиеволюбива култура. Слънчогледовият добив откликва много добре на високи норми фосфор, калий, магнезий, сяра и калций. Противоречив е казусът с азотното торене. При прекомерно подаване на азот началното развитие се затормозява, по-точно корените стават лениви, може да се вкисли обстановката около растенията и се удължава вегетативното развитие. От друга страна – най-силно слънчогледът усвоява азота от формиране на питите до края на цъфтеж. Това води до заключение, че е по-добре да има или бавнодействащ азотен тор , или да се ползват инхибитори, или да се тори двукратно. При двукратно торене не се ползва бавнодействащ тор за втора доза, за да не забави пък зреенето. При предозиране с азот има и опасност от избуяване на слънчогледа на вегетативен растеж, което ще намали добива на зърно. Много е важна сярата – както като елемент от храненето, така и като фунгициден щит. Огромната листна повърхност на слънчогледа обуславя и високата нужда от магнезий.... за озърняването е всеизвестна и голямата необходимост от бор, най-добре 2 пъти – в начало на вегетацията и предцъфтежно. Друг важен елемент, особено на кисели почви, е молибденът. Навремето имаше практика за третиране на семената, но по-добре да се внесе към фаза 3-4 лист. На кисели почви по-добре да не се гледа слънчоглед, но ако е неизбежно, задължително се дава калций. И един последен щрих: огромният процент от слънчогледа в българия е технологичен. След внасянето на хербицидите, което не бива да е много късно, горещо препоръчвам да го витализирате с необходимите микроелементи и задължително добавете към тях продукт с аминокиселини. Не е правилно смесване на каквито и да е листни торове с хербицид, знам, че би ви се искало и е по-лесно, но разделният подход е много по-ефикасен.

Земеделието се базира на много агрономически познания за закономерностите, взаимовръзките в природата, точни науки за растенията и почвата; много химични познания – не само за да тровим природата, а за да знаем как влияят елементите от менделеевата таблица и тоновете активни вещества с гръмки търговски имена на нашите култури. В знанията няма „почти“ - нещата или ги знаете, или не знаете. Но практическото земеделие иска от всеки стопанин/ фермер/ арендатор/ ЗП/ агроном и пр. много наблюдения, аналитичност, гъвкавост, бърз комбинативен ум и организаторски умения. Ако нещо не знаем – то ще намерим кой да го знае или къде да го прочетем. Но ако нямаме организаторска воля и технологична дисциплина, ако не се стремим към нови познания и самокритичност и все природата ни е виновна, то винаги ще има едно незадоволително „почти“ като краен резултат, а това в съвременната конкурентна среда не е положителна дума в речника на успешния мениджър/ управител/ председател/собственик/ръководител. Пожелаваме успешна пролетна кампания!  

Инж. – агр. Евелина Маринова
Лидер Консултинг ЕООД
16.01.2022 г.