НОВИНИ

 

               Темата торене е обширна, да знапочнем с житните: Първо най-общо за сроковете на азотното подхранване - знаете вече, практикуват го повечето от вас, нормата е добре да се разделя на 3 дози.

               Първата доза се дава преди старта на вегетацията, в края на февруари, началото на март, като нейната цел е да има налична леснодостъпна храна за растенията когато се събудят и започнат да се развиват. Преди смятахме, че е добре да се даде първо голяма доза. Сега смятам, че първата доза е по-малката. Препоръчвам 30-40% от нормата. Около месец след това или обичайно в началото на април започва интензивно нарастване на стъблото. Тогава каквото дадете на растенията, те го поглъщат и усвояват. В този момент почти нищо от хвърленото на полето не отива на вятъра. Разбира се има фактора влага. В началото на април обичайно я има. Ако я няма влагата – тогава просто ще намалите дозата и няма да влизате в преразход, който е обречен на неуспех. Ако условията са добри, давате 50-60% от дозата. И остават едни 10-20%, Които ще ползваме като коректив – или ще ги спестим в сушата, или ако времето е с нас, ще ги дадем в момент за добив и качество. Сега някой ще каже – ема при първото торене винаги има влага, затова аз ще си дам тогава голямата доза и няма да ми пречи сушата през април. Да, влагата е повече, но растенията още почиват, усвояват полека, бавно. Торът или се търкаля и изпарява отгоре или се отмива и отива надолу в „под“-почвата. Това са моите съображения. При рапицата логиката е сходна, но там деленето на 2 дози е достатъчно. 40-50% преди вегетация, 50-60% при нарастване на стъблото. Рапичният посев задържа много влага и се изстрелва буйно и жадно нагоре преди житата.

При ечемика тактиката е малко по-различна. Той тръгва много интензивно рано напролет. Първо – неговата торова норма е около 70-80% от тази на пшеницата. И второ, Той не трябва да получава късно азот, защото ... а/ многоредните ечемици може да полегнат по-лесно и б/пивоварните не бива да трупат протеин. Затова ечемика може да го наторим в съотношение 70:30, като времето между двете торенета е по-кратко. Или пък торим еднократно и след това стимулираме с листен тор и аминокиселини.....Във всеки случай е важно да следите метеорологичната прогноза, за да вземете генералните решения.

               Като говорим за торене, вие очаквате рецепта с точна дозировка. 3 пъти на ден по една чаена лъжица. 2 пъти по 15 кг/дка. А знаете ли какво има във Вашата почва? Правихте ли поне тук-там почвен анализ? И не този за отбиване на номера. А истинския. Това е основна инвестиция, за да опознаете и подобрите земята си. Това е началото на съзнателно управлявания успех. Но тук пак започват да се трупат Но-Тата. Разчитането на показателите също не е точна математическа формула. Земята е сложен субект. Взаимовръзките между елементите са сложни. Способността на растенията да усвояват елементи е различна и самото поведение на минералните вещества е много противоречиво в зависимост от условията, нищо, че се подчинява на закономерности. Трябва да познаваме способността на почвата, която стопанисваме, да преработва, съхранява и отдава основната храна. Това нейно свойство се формира в продължение на милиони години и за целта може да се доверите на почвените атласи и описания на българските почвени типове.

               Дойде време Колеги на връщане на Науката в земеделието. Ще успеят тези, които проверяват, наблюдават, анализират – не само да наизустяваме, но и да надграждаме. Много е важно да определим торовата нормата реалистично, съобразено с конкретната обстановка, не само на база теоретични познания. Но те пък са важни, за да можем да изградим върху тях практиката си.

               Хранене с азот: Първият въпрос е – Само добив ли търсим, или и качество. Като лесна техника за изчисляване можем да ползваме Следните коефициенти: За качествени пшеници коеф. 3,3 За масови хлебни пшеници коеф. 3,0 За фуражен ечемик коеф. 2,5 За пивоварен – 2,3 Това е активното вещество азот за формиране на 100 кг зърно със съответната вегетативна маса. Тези коефициенти умножаваме по добива, който нашата почва и нашите сортове имат потенциал да изпълнят, и така получаваме нашата ОБЩА азотна торова нужда. Например за хлебна пшеница, от която можем да получим добив 900 кг/дка, азотната нужда е 27 кг/ акт. в-во на декар. За да е ясно – Премиум пшеница – тя има друг Потенциал – 700. Но коеф. е 3,3. Така че торовата нужда е 23 кг/дка. Не е необходим повече тор за по-малко добив. За 900 кг ечемик – 22 кг/дка  

               Сега идват следващите стъпки, факторите и условията, които редуцират нуждата до реалната торова норма: а/ Какво очакваме от азотната мобилизация в почвата – ето защо са ни нужни почвените знания и анализи; б/Наследството от предшественика, в/ Усвоеното от посева есента и г/ Неговата фаза и състояние на прага на пролетната вегетация. Тези фактори и стойности се приспадат и накрая стигаме до една норма от Х кг/дка Азот.

               Вече знаете, че с много минерален азот не може да компенсирате слабата почва. Ето тук идва факторът минерализация и отдаване от почвата – на хубава почва той е по-висок, на слаба и безструктурна почва – по-нисък. Следващ фактор – предшественик. След рапица имате наследство от 4-5 кг/дка азот, това е икономия на минерален тор. След слънчоглед – От 0 до 2 кг/дка наследство. По-нататък преценяваме състоянието на посева – един братил посев е усвоил и изчерпал повече храна от един посев на 3 листа. Така стъпка по стъпка стигаме до икономически и агрономически оправдана торова норма, която ще разделим на няколко дози. Ето това е работата на вашия агроном или консултант. Или ваша задача – да обследвате и калкулирате....

               След азота по важност в ранна пролет идва сярата. Тя също е много подвижен елемент. На практика няма голямо значение от внасянето и наесен, когато започва началното развитие и усвояването на храна от растенията е още слабо. Не вреди разбира се, но на нея трябва да наблегнем в ранна пролет. Сярата е жизнено необходима за изграждане на белтъчините заедно с азота. Белтъчините изграждат живия организъм. Затова напролет, когато подаваме голямо количество азот, тя е от огромна важност. И още – не забравяйте, че Сярата има много добър фунгициден ефект. Също такъв ефект има медта. Така че ако напролет наситите вашите житни посеви със сяра и мед, може да очаквате и една по-добра виталност и фитосанитарно здраве. Искам да поясня, че сярата е основен хранителен елемент, медта е микроелемент, да не тълкувате неправилно думата насищане. Просто пределът е различен. По-силен е фунгицидният ефект при листно третиране. Питате често – кога сярата – с първа или втора доза азот. Аз бих препоръчала със или близо до втората, ако е разделно.

               Следващ въпрос: Калций и кисели почви. Моето мнение е, че калцийсъдържащите торове са средство за бърза помощ, но не са решение за почвения проблем, нито за стабилни добиви. Трябва да решите проблема дългосрочно. Варуването на почва е скъпо мероприятие, което за собствени земи обаче е препоръчително- задължително.

               Неотложно, разумно и ефикасно е насищането на почвата с органика – подсещам за междинните култури - една изгодна опция с многостранна полза. Органиката освен източник на храна и на структура за почвата, също е балансьор на почвената реакция.

               Друг важен момент в храненето: Какво знаете за магнезия? Все повече и ние хората го пием като хранителна добавка, но за растенията магнезият е още по-важен, тъй като влиза в молекулата на хлорофила. Хлорофилът ръководи фотозинтезата, а тя изгражда растителния организъм, и този организъм ражда вашия добив. Много важен елемент. На всяка ваша култура трябва да подадете магнезий като листно или част от основното подхранване. Зависи от почвения анализ. Но дори черноземите ни, богатите почви, често страдат от слабо наличие на магнезий. Така че предвидете за всяка култура, в началния етап от пролетната вегетация – магнезий....

               Почвата може да има запасеност с даден елемент, но поради почвената реакция той да не е достъпен за растенията.... има и зависимости между различните елементи, най-често отрицателни корелации, когато поради високо съдържание на един елемент, друг не може да се усвои в растенията. Това са неща, които имат решаващо значение за храненето на вашите посеви и преобразуването на торовете в добив. Ето една картинка, която е добре винаги да си припомняте. Тя не показва наличност, това ще го покаже вашият почвен анализ. Тя показва усвояемост. От нея се вижда, че азот, сяра, калий, магнезий и калций са лесно достъпни при почвени реакции от 5,5 нагоре. НО: нали знаете – при ниска почвена реакция ако решите да компенсирате с повече сяра, има опасност тя да вкисли почвата допънително. И за съжаление точно същото важи и за азота. Там се опитваме да лавираме с различни негови форми и съединения, но добивът на кисели почви е лимитиран, затова не забравяйте икономическата рентабилност и не се надявайте на чудеса. Такива може да се случат ако проведете варуване и работите за увеличаване на органиката.... при калий и калций напротив, компенсацията е възможна и желателна.

 

Влияние на pH-стойности върху усвоимостта на хранителни вещества

               Фосфор и бор - те също са доста деликатни и капризни. Имат един периметър на оптимално усвояване в хубава неутрална почва. При вкисляване рязко намалява тяхната ефективност, също така при леко над неутралната реакция се „опъват“ на растенията и се отприщват пак при по-силно засоляване.... като цяло запасеността на голяма част от почвите ни с фосфор и бор не е блестяща, така че тези два елемента искат постоянен мениджмънт.

Искам да напомня, че елементи като фосфор и калий се калкулират в рамките на един цял сеитбооборот, не на парче година за година, но това ще е тема на друга Лектюра...

               Тежките метали – желязо, цинк, мед и манган – внимание с тях! Много необходими като микроелементи, но на кисели почви те са силно подвижни и може да пренаситите посева ако прекалите. Досега на практика не съм срещала някой чак да прекалява с микроелементи освен манията по цинка – със сигурност вече някои от вас са получавали и фитотоксичност от него. Нещата са комплексни.... има и случаи, когато почвата е пренаситена с желязо, такива са някои от нашите сиви и сиво-кафяви почви. Високото съдържание на желязо пречи на усвояването на фосфора например. Затова пак и пак и пак повтарям – изследвайте почвите си не само за основни вещества, но и за микроелементи.... на други почви като карбонатните черноземи обратно - подаването на метални микроелементи е задължително за пълноценен добив. Всеки елемент има своето значение за живота на растенията и формиране на добива, но ние трябва да управляваме посева и съчетаваме правилно почвено и листно торене за максимален ефект. Листното е бързо, нескъпо и много ефикасно – стига да сте избрали качествени прод укти . То става още по-актуално в условията на нечуван скок в цените на минералните торове.

               Много често се обръщате към специалисти да диагностицират окомерно - недостиг на какво има в посевите ви. Тогава вече е късно за компенсация. Работете превантивно, с познания за почвата и връзките в нея... за подобряване на почвените свойства структурност, съдържание на хумус, киселинност и други - важна е и органиката, която осигуряваме на почвата. Мислете най-вече за живата органика –покривните култури, ползата ви ще е дългосрочна, тъй като ще съживите и полезната почвена фауна чрез тях, а тя пък ще спомогне за обновяването на почвата и по-пълноценното хранене на растенията.

Инж.-агр. Евелина Маринова
Януари 2022 г.